И сега нека ви разкажа за моя Френски булдог :D !
Когато Саричка дойде при нас,тя беше едно уморено от дългия път (цяла нощ беше пътувала от Варна в колата) бебе,което обаче гледаше дружелюбно новите си стопани и не прояваше никакви капризи.Нямаше скимтене и подлайване,но в първите дни нямаше и много игра - тя просто искаше на спокойствие да опознае новия си дом и да и бъде топло в легълцето,където прекарваше по-голямата част от денононщието...
Ето я Сара в първия и ден при нас:

Тук е с дъщеря ми,която тогава беше на 3 и половина годинки :wub:
И още една,много показателна за първите два дни поза :lol:

След като си отспа и се поуспокои,Саричка започна все повече и повече да играе...Тичане насам - натам из цялата къща , с няколко удара в мебелите,от които на мен ми настръхваха косите,но на нея изобщо не и правеха впечатление. :plias: ..
Започнахме да добиваме представа и за неутолимия апетит на френчитата...вечно гладна,Сара обръщаше саксиите и ядеше пръстта,един път успя да си открадне шоколадови бонбони от масата и беше изяла такова количество,че когато се прибрах я намерих надута като балон! :plias:

!!!
Това мина и замина,когато след няколко дни я намерих доволно да дъвче парче стъкло от дебелостенна чаша,която преди това беше счупила издърпвайки покривката на масата :plias: ...прояваше и склонност към кабелите,с особен афинитет към този на Интернета....
Изобщо "Хрониките на Сарините бели" могат да са доста дълго четиво,но едно ни стана ясно в тези първи няколко седмици - бяхме си взели куче,което нямаше страх от нищо (височини,удари в твърди повърхности...),нямаше чуство за болка (с парче счупено стъкло си "чешеше" растящите зъбки :( ) и беше неизчерпаем източник на енергия

....
Представете си картинката - прибирам се в къщи,отварям вратата - тишина...,влизам,прескачам локвичките и "тортичките" и намирам хола обърнат наопаки - саксията разсипана,растението изпокъсано,покривката свалена от масата,всичко,което е било на масата и става за ядене - изядено...и на средата на този хаос моето булдоче стои и ме гледа с най-невинния поглед на света :plias: ...
Как се справихме ли?! Ами с много търпение и някой "жертви" - махнахме покривката от масата,качихме саксиите на стойки и изкарахме леглото на Сара + всичките и играчки в коридора,където тя оставаше,когато беше сама в къщи...
Постепенно всичко отмина...
Сара порастна и разкри истинския си характер!
А какъв е той?!
Ами характер на безстрашен лъв,ето какъв е...До ден днешен не съм видяла Сара или друго френчи да се страхува от нещо....каквото и да е то!!! За нея няма куче,което да я респектира с ръста,възрастта или пола си :plias: ,няма наказание,което да я притеснява особенно,посещенията при ветеринаря са повод за неубоздана радост :lol: :lol: ...
Това куче е изключително любвеобилно ... тя обожава да се гушка и да целува хората,които обича,непрекъснато гледа да има чисто физически контакт с мен или някой друг от семейството (ако мен ме няма). Например докато вечеряме,тя идва и сяда върху краката ми под масата,а след това задължително се мести до мен на дивана пред компютъра и :sleep:
Много е честолюбива и е абсолютен егоист по отношение на собственото и спокойствие и спокойствието на дома....Веднага давам пример - Новогодишните залпове,които плашат повечето кучета ,при нея са нещо изключително дразнещо :mad ...."ма,как така,моля ви се някой ще гърми и аз не мога да спя??? Я да го налая едно хубаво,че да вземе да спре"....и тя лае самоотвержено и ядосано (с настръхнала козина по гърба :lol: ) до прозореца,докато нежелания шум не стихне най-сетне,след което отива и най-спокойно си заспива :lol: :lol: ...Същото е и когато по телевизията, по някакъв повод има животински звуци...Въпросната вещ се облайва от всички възможни страни + нахъсано взиране в екрана и чак когато се смени звука и кадъра....настава мир и в къщи :lol:
Като цяло,обаче Френския булдог не е от най-шумните кучета! Сара не лае нито често,нито продължително...Звука на входния звънец,например,не събужда в нея никакви тревоги.