не съм така последователна и стриктна в дресурата и за това и тя не изпълнява перфектно, а често и го прави баааавно.
Знам че вината си е изцяло моя, ама понякога ми е трудно да разбера, къде бъркам и дали бъркам, дали просто не си е такова моето - фасонесто.
Тук е решението на проблема - постоянството е едно от основните правила на обучението. В началото трябва всеки път всичко да е еднакво - стойка на тялото, интонация при казване на командата (или пък тя да се прибави после - това го пробвах наскоро и върши чудесна работа - кучето изобщо не се обърква), същите знаци с ръце.
Другото важно нещо е моментът, когато се похвалва (или поправя) кучето. "Браво"то трябва да се каже докато кучето прави това (примерно: даване на лапа: кучето премества тежестта си на другата си страна, за да вдигне едната лапа и тогава започвате да го хвалите). Колкото повече забавите "Браво"то (съответно корекцията), толкова по-бавно ще изпълнява кучето.
А за бързото губене на интерес - ползвате ли наградки или само играчки? Със сигурност проблемът не е в кучето. А и не може да се очаква от него да работи непрестанно, особено пък в началото.
А за да има стимул за работа, кучето трябва да иска да получи играчката (или храната). Ако то я получава по всяко време, когато си поиска, или пък му е много лесно да си я "спечели", то няма да я цени толкова. Най-скъпите неща са тези, които се постигат най-трудно и с които има най-малко контакт.
Освен това, не е задължително награда да е точно играчка или храна. Позволение да подуши нещо или да потича са едни от най-силните награди, особено за активните кучета.
