Приятели...много от вас спокойно мога да нарека така...,
възможно е да сте забелязали, че от известно време ник-а Sarichka се е превърнал в Ели...
Това е най-маловажното последствие от една трагедия, която се случи на мен и семейството ми, съвсем скоро.
Саричка почина!
Моето любимо, лудо, чаровно, прекрасно булдоче вече го няма! :( :( :(
Тъгата ми е огромна...известно време нямах никакви сили да пиша тук, но с голяма част от вас сме преживели доста радости и загуби, мъка и щастие, с доста от вас сме истински приятели, а приятелите не се лъжат и не се държат настрана...
Нека ви кажа какво стана - хем да не се губите в догадки как така едно толкова младо куче (тя нямаше 3 години), отива толкова рано при Моста на дъгата, хем да не се налага да обяснявам на всеки поотделно случилото се и да го преживявам отново, което е доста мъчително за мен...
Саричка се парализира. Никой не може да каже точно кое от хилядите движения, които тя правеше е довело до този трагичен завършек, но това и не е толкова важно...Важното е, че едно от най-жизнените, най-буйните и най-игривите кучета, които съм виждала, в един момент не можеше да се движи повече....Няма да пиша какво представлява парализата за кучето, как изглежда то и какво ни костваше на нас, които я обичаме да я гледаме така...
След като се направиха необходимите изследвания и се разбра, че нерва е непоправимо увреден, нашата Саричка пое към Моста на дъгата... :(
Вярвам, че ще ми прости и ще ме чака там!
Благодаря на всички, които бяха с нас от самото начало, когато взехме Саричка в къщи, които я познаваха и обичаха .... благодаря ви приятели за споделените моменти на радост, за игрите и разходките, благодаря на клиника "Ита_вет" за непрекъснатите грижи за Саричка....благодаря на всички за всичко свързано с това кученце, което завинаги ще остане в сърцата ни! Благодаря на всички ви, че уважихте молбата ми да не коментираме случилото се, защото за мен е много тежко да приемам съболезнования, въпреки че знам, че много от вас са с мен в този тежък момент...
За мен, за дъщеря ми и за мъжа ми, Саричка е все едно жива и е на гости за няколко дни някъде....мисля за нея постоянно, но мисля за нея - жива...все едно хей сега ще се покаже отнякъде...това отношение ми помага много и ме крепи.
Затова ви моля, приятели ...нека я оставим да тича ЖИВА в съзнанието ни! Знам, че ми съчуствате и съм ви благодарна за това..., но нека не правим жалейка за Сарка - тя бе премного жива и премного обичана, за да говорим за смърт!
Имам и още една молба - моля всички, които ме наричаха с нейното име, по силата на навика и от форумите (а точно така ме наричат част от най-близките ми приятели в коноложките среди)....моля ви - Саричка е една единствена, тя е неповторима и вече не е сред нас, нека не превръщаме повече името и в прякор...., а аз съм Ели - просто Ели и така ще си остане, независимо кое куче споделя живота ми....
