Г-н Атанасов, много благодаря за отговора! Имам два въпроса във връзка с антидепресантите: 1. Няма ли опасност от развиване на зависимост, защото при хората не са единични случаите когато се развива зависимост към антидепресанти. 2. Някаква идея как да и дам лекарството като отказва да се храни с консерва и гранула хапва само някой и друг деликатес като кокал и то не в наше присъствие, вода също пие много малко, а е изключено да я доближа в момента и да и сложа хапче или каквото и да е друго в устата.
Мисля че кучето ми нещо се побърка, възможно ли е това и то без каквато и да е видима причина. Нищо извънредно не се е случило тези дни което да провокира това странно поведение. Сутринта отидох да и дам храна реших да я поглезя с кокал като видя какво и нося понечи да излезе насреща ми след което като че загуби кураж и се завря обратно в колибата си и не излезе да си вземе храната докато не се махнах. Сара по принцип живее вътре в къщи. Колибата я направихме скоро по повод един ремонт за да не се плете на майсторите в краката, но тя от самото начало много си я хареса и периодично се оттегля там доброволно, но никога за цели дни и да не желае изобщо да излезе. Не знам дали да я оставим на спокойствие да си изживее периода или да се опитваме да я накараме да излезе от там.
Още веднъж благодаря за съвета! При първа възможност ще се консултирам с ветеринар относно антидепресантите.
Здравейте,
Медикаментозната зависимост не е чак толкова страшна, както се описва понякога в медицинските учебници.
Аз не съм с медицинско образование и не претендирам за компетентност по темата, но споделям това, което съм извеждал като лични опити или срещал в научната литература.
Ако давате барбитурати (имат ефект при епилепсията) е възможно да се развие барбутурова зависимост, но дори и тя е по-добре, отколкото кучето да умре в резултат на епилептичен гърч. Тук впечатленията ми са лични, от мои опити. Поддържали сме кучета с епилепсия повече от три години без да направят припадък и без да се е налагало да повишаваме дозата на препарата.
Бензодиазепиновите препарати могат да доведат до зависимост. Нямам лични наблюдения, но е факт описан доста подробно в специализираната литература.
Антидепресантите (лични наблюдения със Серопрам) и литературни данни с Прозак могат да се дават 3, 5 и повече години без да се налага да се повишава дозата. Естествено, ако се спазва съответна схема на започване, привикване, повишаване на дозата до достигане на терапевтично ниво и поддържане. След това може да се намали до ниво на превантивност.
Но отново Ви съветвам - задължително се консултирайте със специалист.
Има различни заболявания на нервната система (даже, ако не се лъжа, някъде бях чел дори и за пироплазмозата, която е паразитно заболяване), които водят до промяна на поведнието на кучето. То може да стане немотивирано страхливо или също така - немотивирано агресивно (злобно).
Не зная какво точно да Ви посъветвам, но ако имате възможност (физическа и финансова) направете възможно пълни изследвания на кучето. Започнете от кръвна картина и завършете до скенер на мозъка. Не зная съвета ми, съотнесен към България, дали не е в сферата на утопиите, но поне така от разстояние друго не мога да кажа.
Напълно възможно е, поведението на Вашето куче да не е чак толкова трагично, както аз си го представям и изброените от мене действия да са ненужни. Но само компетентен ветеринар може да Ви насочи. Иначе се движим в сферата на предположенията, а през това време нещастното животинче страда.
От сърце Ви желая да намерите успешния изход !
