Едно размишление, по скоро въпрос:
Защо в България хората не се интересуват от породисти кучета, изложби, от възможността да имат прекрасно изложбено куче и другар в същото време?!?
Защо за българина голямото на ръст куче е синоним на куче вързано или не, но в двора?!?
Ето пресен пример. Четири от шесте кученца на Льова са закупени в чужбина, при това в развъдници занимаващи се отдавна с породата. Какво по голямо признание за един развъдчик от това - да търсят произведеното от него за работа в развъдника си. Да не говорим от развъдник в Б-я?!?
И тъй като бащата на кученцата е от Русия /тъй е кученцата са с рядка за Б-я/ кръв, реших да оставя едно мъжко и едно женско в Б-я. Женското го чакаха отдавна мои приятели и то ще живее при тях, но ще е под погледа ми в развъдника, а мъжкото....
Мъжкото още преди да се родят кученцата, го искаха поне десет човека, НО за да живее в двор в провинцията, без да се интересуват от изложби, от дресура, без да допускат кучето в дома си
Е не мога да го дам на такива условия дори да ми заплатят цената, която ми плащат в чужбина А за у нас съм готова да го дам на съвсем разумни условия.
Не искам и в чужбина да го пратя - трябва ни тази кръв!!!
Не мога да повярвам и да разбера, ЗАЩО няма човек в София, който да се зарадва на възможноста да притежава такова изключително куче и да се гордее с него и на изложбения ринг и на улицата и в дома си
