Според Православната църква 6 януари е посветен на кръщението на Иисус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението.
Съществуват свидетелства за честването на този празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Сред народа празникът е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Йордановден, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. мръсни дни, започващи след Коледа.
Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата, свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.
С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват.
В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.
Обредна трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Oще в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.
В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже-"хаскари" или "къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка
В Македония Богоявление и следващият ден - Ивановден, се наричат "Мъжки" и "Женски водици" и се свързват с обичая "Водичарки". Водичарките са моми в предбрачна възраст, които обикалят на групички по домовете и изпълняват специални "водичарски" песни.
По своето съдържание тези песни напомнят на коледарските и на лазарските и са предназначени за всеки отделен член на семейството. С тях момите пожелават здраве, дълголетие и благополучие на домочадието. Вечерта на Богоявление се извършва обредното припяване на китки и пръстени, в което участват девойките за женене. За целта те украсяват един гюм с зеленина и отгоре му поставят було. Обичаят е известен с названието "тайани".
Имен ден днес имат Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.
Да е живо и здраво името на всички именици!Много късмет усмивки и хубави дни!Наздраве! 
