За мен "трябва или не" е малко философски въпрос. На тези изложби, за които говорим, преди всичко се оценява красотата на даденото куче. Без значение дали е ловно или не е. А водачът е този "вълшебник", който е длъжен да представи "клиента" си колкото молже по-добре. Затова непрекъснато трябва да решава за себе си тези дилеми - има ли смисъл да направи нещо или с това действие ще навреди на кучето си, трябва ли да му държи муцуната или кучето и без това изглежда хармонично, елеганто и ЕСТЕСТВЕНО от гледна точка на СТАНДАРТА, не и от тази на ловджия. Защото работните качества се оценяват другаде, естествените стойки се правят в естествена среда, а една изложба не е поле или гора и само тренираното куче ще е лесно за показване. Така че естествеността в стойките се предобива с практика. за големите породи по-лесно се изработва. Понеже малките се качват на маса - и височината също е стресов елемент. Масичките не винаги са стабилни, кучето - дори и да е ловно, а сред малките породи има и ловджии - трябва да преодолее страха, да намери нужния баланс. В рамките на 10-на секунди това е доста сложно. Та затова има хендлер. Да помага, не и да пречи. Няма нищо страшно да помогне на експонента да застане красиво. Лошо е когато му пречи с манипулациите си.
Колкото за снимката, от която тръгна дискусията. Какво виждаме? Английски сетър. Защо водачът е перценил, че ще е добре да му придържа опашката? Ами защото е красива :) Защото има дълъг копринен косъм, което свидетелства, че кучето получава достатъчно хранителни вещества, че е здраво в крайна сметка. :) Освен това по този начин се виждат добрите ъгли на задните крайници. И гордия водач, ако прецени, може по този начин да подчертае предимствата на клиента си.
Освен това за всяка порода (или пък дори за всеки тип в породата) има определени негласни правила на хендлинг. Сетърите се показват така. На американските дългокосмести дакели е прието да се държи опашката, европейците се показват другояче.
Въпросът не е "ТРябва или не", въпросът е "какво да направя за да покажа кучето си колкото може по-добре". За въпросната стойка на сетъра не ме смущава дръпгнатата опашка. Смушава ме горната линия на гръбнака - лично аз бих изравнила предните лапи, а след това бих дръпнала задните малко по назад.
Ето ви още няколко снимки на английски сетъри. Къде стойката е по-сполучлива?
1.
2.
3.
?
Казвам веднага - това е едно и също куче. Нарочно избрах тези снимки за да покажа, че не е важно какво а КАК.
За мен 1-та и 3-та стойки са по-сполучливи от втората. Както виждате, опашката се държи навсякъде. Но на снимка 2 е дигната високо нагоре, а не е продължение на гръбнака, затова кучето изглежда по-компактно. А не е такова в действителност. И всичок това е в ръцете на водача :)
