Понеже темата за четенето на родословията леко и естествено се преля в тема за инбрийдинга (всички пътища водят до Рим...) мисля, че е време да излезем в нов "раздел".
Face пусна линк към много интересна статия, касаеща не само далматините, но и изобщо любопитни факти. Който се интересува от ТЕОРИЯТА и ПРИЛАГАНЕТО на инбрийдинга "не на наша почва", може да изкопае и много други материали в нета.
Ще ми се обаче да пообобщим нещата "като за нашенци", на родна почва.
--
И тъй, инбрийдингът е нож с две остриета и може както да "гравира шедьовър", така и да окепази.
ПОЛОЖИТЕЛНОТО: Съчетава в по-голям процент вероятността да се проявят търсени от развъдчика положителни качества, които СЛЕД ТОВА да се предават "упорито" на поколението
ОТРИЦАТЕЛНОТО: Съчетава в по-голям процент вероятността да се проявят отрицателни качества и генетични заболявания (които никой не търси).
Освен това инбрийдингът (особено близкият) води до "отслабване" на потомството - разклатена имунна система и податливост към заболявания; уродства, нежизнеспособни малки...
Ето за това с този инструмент трябва да се борави МНОГО внимателно и употребата му се препоръчва единствено на развъдчици с дълъг стаж и богата "породна" култура.
Всъщност, в зависимост от източника, инбрийдингът си има и горещи привърженици, и твърди противници. Истината, както винаги, е някъде по средата. Но е факт, че трябва да се "изпълнява" само след внимателно и щателно проучване на родословията на двамата родители и уточняване на потенциала, който те носят в себе си предвид инбрийдинга и извън него.
ДАЛЕЧНИЯТ ИНБРИЙДИНГ: от 3-то коляно нататък
Това, по принцип, е най-разпространената и безопасна форма, но и най-слабо действената. В случая се търси осъществяване на "натрупване" по куче, намиращо се в 3-то или 4-то коляно на единия родител и 4-то или да речем 5-то на другия. Свръхдалечен инбрийдинг, касаещ 5-то, 6-то и т.н. коляно вече е чисто теоретичен, за него - малко по-късно.
Осъществяването на далечния инбрийдинг, освен ако е "случайно" (т.е. непреднамерено), трябва да се прави с внимание и без кой знае какви велики очаквания. Не си мислете, че е достатъчно да "инбреднете" на някой далечен прародител, еднакъв за таткото и майката, и да получите кученца, които абсолютно приличат на въпросния прародител. Да, има шанс те да наследят някои негови черти - по-голям, отколкото без този далечен инбрийдинг - но шансът тази конкретна черта да е именно бенката под муцуната, с която е бил известен... да речем, че е 1 на милион.
УМЕРЕНИЯТ ИНБРИЙДИНГ: второ-трето коляно и нататък
Това е най-разпространената ПРЕДНАМЕРЕНА форма на инбрийдинг, която по принцип се смята за безопасна (т.е. рискът за увредено поколение е малък) и същевременно действена. За да пристъпите към такъв инбрийдинг следва НАИСТИНА да проучите общия прародител, който ще "натрупвате" и да сте убедени, че няма вероятност той да носи летални гени или някой сериозен дефект (да речем, къса опашка, липсващи зъби...), защото шансът хубавите черти да "изникнат" в поколението е доста добър, но това се отнася и за отрицателните. А ако кучето Х е известно с появата на къси опашки в потомството си, то СЪС СИГУРНОСТ ще имате сериозен процент къси опашки в кучилото, ако извършите инбрийдинг на него. Но е валидно и обратното: натрупването на кръвта на определеното куче (или кучета) води до "прочистване" на потомството и намаляване на вероятността да се прояви недостатък, вървящ "отделно" по някой друг от предците. ОБАЧЕ е разумно да се разгледат и родителите и прародителите на кучето Х, защото правейки инбрийдинг по него, натрупваме и ТЯХНАТА КРЪВ И КАЧЕСТВА.
БЛИЗКИЯТ ИНБРИЙДИНГ: общи баща/майка и още по-близки роднини
За близък се смята инбрийдинг, в който участват полубрат-полусестра или примерно се заплождат баща с дъщеря си. Това е най-рискованата и опасна форма, защото, освен "натрупване" на нечия кръв, инбрийдингът означава и "затваряне" на генетичния фонд - намаляване на разнообразието от гени, което в случай на близък инбрийдинг (особено родител-дете) е вече драстично. А с това се повишават и рисковете за проява на наследствени заболявания или дефекти. В този случай, освен "положително" натрупване по родителя, дядото или бабата, които "трупаме", можем да очакваме и интересни "странични" явления - в потомството да се проявят качествата на някои по-далечни роднини, ОСОБЕНО ако се образува инбрийдинг и по тях в по-голяма степен (т.е. самият родител, по който инбридинговаме, е инбреден на някой друг).
ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРЕДЕН ПЛАН
Независимо от степента в която е осъществен инбрийдинга, целта му е да "изведе" на по-преден план "гаснещ" в дълбините прародител. Примерно:
имаме куче, инбредно 4-4 на куче Х, което има много положителни качества. Ако го съберем с друго куче, при което Х фигурира в 4-то коляно, в крайна сметка Х ще иде в 5-то при потомството. Ако обаче намерим партньор, при когото Х е във 2-ро коляно, връзка с него ще "изведе" Х в 3-то коляно на потомството.
НАТРУПВАНЕ НА ИНБРИЙДИНГА
Пак независимо от степента, в която е осъществен инбрийдинга, целта е да се "натрупа" поколение след поколение кръвта на едно и също куче. Примерно, в горния пример получаваме в потомството куче, при което Х е 3/5. Заплождаме това животинче с куче, при което Х е във второ коляно и получаваме 3/4-6 за потомството; на свой ред пак заплождаме с куче, при което Х е във второ коляно и "трупаме" вече 3/4-5-7, и тъй нататък, поддържайки Х все около 3-то коляно: умерен до далечен инбрийдинг, при който кръвта на Х все повече се натрупва в потомството (и полека повишава шанса да се предадат положителните му качества).
УДАРНО НАТРУПВАНЕ
Практикува се рядко и с цел "ударно" прочистване и подобряване на потомството. Т.е. последователно се запложда потомство на родител (или полубрат-полусестра). В такъв случай след едно-две поколения получаваме:
дъщеря на Х е заплодена на баща си, потомството е 1/2 инбредно на Х; дъщеря от този "брак" отново е заплодена на Х и получаваме 1/2-3, евентуално дъщеря от този брак е отново заплодена и получаваме 1/2-3-4...
По този начин бързо и решително можем да "изчистим" неблагоприятното влияние на, да речем, женската, с която е заплоден Х при първото поколение... но същевременно рязко и драстично затваряме генетичната "база" (при 1/2-3 имаме едва 25% "различни" гени в потомството).
АУТБРИЙДИНГ С ИНБРЕДЕН РОДИТЕЛ
Много "полезен" за дадена порода може да е силно инбреден екземпляр (2/2, 1/2 или 1/2-3), ако бъде използван за връзки с аутбредни (без родствена връзка с него) кучета (те самите спокойно могат да бъдат инбредни на съвсем различно животно). Използването на инбреден родител само по себе си не е инбрийдинг... но трябва да се има предвид, че не е задължително този инбреден родител стабилно да предаде положителните си качества. Въпросът е дали те се дължат на ДОМИНАНТНИ или РЕЦЕСИВНИ гени. Ако са "рецесивни", то е възможно аутбредният родител да носи същия ген в доминантна форма и да го предаде на потомството си.
Тук вече става дума за "препотентност" - т.е. способност на даденото куче да се "наложи" върху генетичното наследство на другото и да предаде положителните си качества. Силно инбредните кучета често, но не ВИНАГИ са препотентни производители.
При осъществяване на такъв аутбрийдинг с инбреден родител следва да се има предвид и дали и КАК може да се развъжда после потомството (т.е. да не се образува положение, в което примерно и двамата родители са инбредни поотделно, а потомците "затварят" генетичното си разнообразие и от двете страни... и стават рода с едната половина от популацията на породата по баща и с другата - по майка.
ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕДВА.
