Обикновено хората си взимат домашни любимци, за да компенсират някакви свои дефицити и особено - проблеми в общуването си с другите хора (понякога самите те не осъзнават това). Домашният питомец се превръща във форма на “терапия”, своеобразен “мост” между човека и обкръжаващия го социум.
Отдавна се смята, че животните приличат на своите собственици. Работата не е във външното сходство – особеностите на вида и характера на домашния любимец могат много да разкажат за характера - и проблемите - на неговия стопанин.
Ето и няколко категории стопани и защо те предпочитат определени видове домашни любимци.
Суетните личности при избора си на домашен любимец се ръководят от принципа “как изглежда”. Огромен ярък папагал, забавна маймунка, плешива или обратното: твърде пухкава котка – ето това ще ги привлече.
Суетният стопанин би си взел и крокодил, ако е убеден, че за това ще пишат във вестниците. Но като правило, животното получава рядко храна - главно в присъствието на гости. В съзнанието на стопанина животното е някаква луксозна вещ. Домашният любимец трябва да бъде с родословно дърво и задължително да членува в клуб.
В избора си на домашен любимец хората , които са от т.нар. “земен тип”, изхождат от утилитарната практика. Ако такъв човек си е взел котка, бъдете убедени, че в дома му има мишки. Но ако е по-евтино да се отърве от мишките с отрова или по някакъв друг начин, той няма да си вземе котка.
Ако си вземе куче, то е преди всичко за охрана. Във всеки случай животното трябва да му носи явна и конкретна облага.
Животните се възпитават от тези стопани в строги рамки – те добре “си знаят мястото”. Но получават добри грижи. Стопаните няма да забравят да ги нахранят или изведат на разходка.
Неуверените хора търсят животно, което може да бъде разбиращ ги и търпелив приятел. Главната част в техните съмнения е до каква степен те са добри и ценни за обществото. Тези хора се нуждаят от постоянно одобрение.
По своята натура те са изследователи и затова те не просто държат в дома си животно: те изучават неговите навици, наблюдават го, четат специализирана литература за него – изобщо, отнасят се към съжителството с него толкова сериозно, колкото и към своята работа. Ако те започнат да се възприемат като лидер по отношение на своя домашен любимец
, те са не само силни, но и справедливи.
Утре ще го продължа!
