Тази темичка се оказа доста четена и обсъждана. Ето и още...
Много и разнообразни са дворците в Залцбург, оградени в китни градини, но искрящата перла сред тях са Градините на двореца Мирабел. В днешният си вид паркът е проектиран и разработен от архитект Фишер фон Ерлах в края на 17 и началото на 18 в. Северната врата на парка е образец за изкуството на тукашните стари майстори железари.
Стълбата с розите води до фонтана Пегас, който е дело на скулптура Каспар Грас от 1661 г. Големият фонтан в центъра на градината е обкръжен от четири скулптурни групи, дело на скулптура Мосто от 1690 г. Те символизират четирите елемента на природата, изразени от митични образи - огън - бягството на Еней от Троя, въздух - сражението на Херакъл с Антем, Земя - Плутон похищава Персефона и вода - Парис носи Елена. В задната част на градината е Зеленият театър, построен в началото на 18 век. Около "сцената" вместо стени се издигат високи колони от красиво подрязани чимшири. Неголяма, но обикаляща от всички страни ограда с цъфтящи в розово хортензии е скулптура, в която е вграден образът на Саломе.
Всичката тази хубост е била достъпна само за шепа хора. Едва през 1854 г. император Франц Йосиф открива градината за публиката. По специален план всичко се преустройва сезонно. Това става за часове през определени нощи. За да бъде видът на градината винаги в изящно състояние, новозоасадените цветя са в специални саксии. Съчетаването на багрите в отделните елементи е наистина като в неразказвана приказка.
Та точно в тези градини решихме да се разходим и ние. С кучето. Поне да видм дали ще ни пуснат там. На входа на парка, върху решетката от ковано желязо, ни посреща тази табела
Нямаше как да пропусна да я снимам - ето я в по-едър план
Нарежданията на общината са точни, ясни и логични - не може да се ходи по тревните и цветните площи, забранено е за велосипеди (за сметка на това пък в целия град всички улици имат специални ленти за тях, но това е друга много общирна тема), може да разхождате си кучето, но само ако е на повод и ако събирате замърсяванията след него. Направо не ни се вярва, но влизаме в градините.
Беше привечер и доста хора се разхождаха по алеите, застлани със ситни бели камъчета. Някои просто си четяха книга или вестник в тишината на парка. Естествено, никъде не видяхме хартийа, фас или какъвто и да било друг боклук.
Встрани от една от алеите, до стената, закачена на тънка метална верижка, беше поставена метална купа пълна с прясна вода. За да няма никакви съмнения защо е там и за какво служи, върху нея беше нарисувано ... куче. Нашият Дори не се чуди много-много и се възползва от любезността на общината на Залцбург.
Това обаче, което ме впечатли най-много предстоеше. След като се напи с вода продължихме по алеята в парка. Разходихме се до края и трябваше да се връщаме към колата на паркинга пред Мирабел. Минахме пак покрай същото място с купата. За наше огромно изумление тя беше измита и отново пълна с прясна вода. Единственото обяснение беше, че някой от персонала на парка, с помощта на видео-охранителната система, се беше погрижил за това. Когато разправям тази случка на приятели тук, в България, много често ми казват, че май си измислям. Всъщност тази незначителна на пръв поглед случка е само поредното доказателство, че за степента на цивилизованост на едно общество може да се съди по отношението към децата, възрастните хора, инвалидите и животните.
Нали ? Вие как мислите ?
