Днес сутринта си отиде завинаги нашия Дори. Издъхна мирно и спокойно в ръцете ми. Това беше краят на една приказка започнала преди повече от 10 години.
Като че ли вчера беше когато приятелите ми донесоха в офиса едно пале,, пренесено през няколко граници, приличащо на всичко друго, но не и на величествен афганец. Палето живееше с нас, стана част от моя живот, обсеби мен и всички в къщи. Всяка сутрин ходеше с мен пеша от Банишора до офиса на Попа. Даже първите дни не успяваше да вземе цялото разстяние, та се налагаше да си почиваме по средата на пътя, обикновено на Витошка. Така ни опознаха всички продавачи на вестници, цветари и другите подобни постоянни обитатели на софийските улици, и всяка сутрин ни поздравяваха и спираха за няколко думи приказка. В офиса Дори беше всеобщия любимец, макар че правеше беля след беля. Като например тази да изяде до корен всички саксии на балкона или да се изпикае точно по средата на шефското кресло ...
Започнахме да ходим по изложби, станахме звезда на ринга. Дори стана първото българско куче - шампион на Гърция, стана интершампион преди още да стане шампион на България. Незабравими ще останат всички пътувания с него до изложбите в България, Сърбия, Румъния, Македония, участията на най-големите изложби - европейските и световните първенства в Австрия, Словакия, Унгария, Полша, Хърватска, Словения ... Прекрасни моменти, множество нови приятелства.
Летата с Дори бях низ от пътувания до невероятни местенца в България и чужбина, споделени в компанията на нашите приятели и техните кучета. Солун и Залцбург, островите Крка и Загреб, Плитвицките езера и Венецiя, Будапеща, Прага и любимата на всички ни Виена - къде ли не бяхме, къде ли Дори гордо не вдигна крак за да се подпише, че е бил тук. А пътеките ни и местата, където сме били заедно из България са неизброми. Колко планини, колко реки сме избродили заедно.
Дори беше и медийна звезда - предавания в Нова Телевизия, БНТ, Хоби ТВ, рекламно лице в клипа на М-тел, участник в модни фотосесии за списания "Едно" и "Мода".
Дори беше и добър спортист - аджилитито беше едно от забавленията му. А в последните 2 години той беше всеобщия любимец на децата от Клуб "Млад водач на куче" към Националния дворец на децата. С нетърпеливо махаща се опашка той ме събуждаше всяка събота сутрин с въпрос в очите "Хайде, няма ли да ходим при децата ? ". Няколко от тях постигнаха с него първите си успехи в изложбения ринг и се надявам да е запалил в тях онази обич, към кучетата, която ще ги направи хора.
Дорадо беше с мен не само в добрите, той беше с мен и в най-трудните моменти от живота ми. Когато ме предаваха приятелите, когато губех най-близките си, когато ми беше тежко и трудно, когато бях слаб и болен, той беше до мен. На един повод разстояние. Гледаше ме в очите, махаше с опашка и сякаш ми казваше "дръж се, всичко ще мине, нали приятели са за това, за да се подкрепят, ето ме, аз съм тук !" и дръпваше лекичко каишката за поредната ни обиколка на квартала. И всички грижи и неприятности се изпаряваха, поне за следващия един час.
За съжаление всяка приказка, дори и най хубавата - си има край. Тази сутрин приказката свърши. Сега Дори почива на любимата си полянка с игликите, само на няколко километра от София, в подножието на планината, под манастирчето, където така обичаше да тича на воля и след това да се излежава в тревата с нас. Почивай в мир, приятелю ! И ме чакай там, под Моста на дъгата. Там където си заедно със стария си приятел Корадо. Един ден всички ще се срещнем и ще бъдем отново една щастлива банда.
Нарочно пуснах тази тема в тази рубрика, защото не исках да натъжвам никого. Искам всички да запомнят Дорадо не като бившия голям шампион, а като едно добро, свободно, лудо и щастливо куче, което остави своето мъничко сърчице като част нашите сърца. Като част от приказката, която той сътвори за нас ! Искам да го запомните ето такъв:
<![CDATA[<a href="http://www.youtube.com/v/TYsIqgtHea8?fs=1&amp;hl=bg_BG&amp;rel=0" target="_blank" class="new_win">http://www.youtube.com/v/TYsIqgtHea8?fs=1&amp;hl=bg_BG&amp;rel=0</a>]]>
