Куче, котка и проблеми между тях

[suzanka]

Всъщност не е задължително корекцията да е друга. Проблемът, че не се мотивира от нея е, за това, че сте твърде близо до котката. Отдалечетете се на двойно по-голямо разстояние от нея и опитайте отново. Отначало ще ви се наложи да сте наистина надалеч. Бети винаги съм я обучавала с обикновения нашийник и естествено корекцията не е със същата сила като корекция от строг нашийник, но когато се отдалечихме достатъчно, стана. Отначало трябваше да бъдем на 15-20м от котката, но все пак има такова място. След като сме се поупражнявали се приближаваме малко, после още .... и накрая сме до котката. Само трябва да имате търпение.

[m_dyakova]

Марта,ако знаеш НЯКАКЪВ НАЧИН,за приучване на кучето да не се нахвърля ВЕДНАГА върху котката,без абсолютно никакво значение какво прави тя,МОЛЯ ТЕ КАЖИ!Нямаш представа какво благородно дело ще сториш!
Тая картинка с овчарките ми се струва като спусната от сайт за кучета-ангели!

Картинката е от изпит на овчарки за "Полицейски кучета" в Германия (от преди 20 г.)
Не може едно куче да е служебно, работно, ловно или за охрана и да се спуска след всяка котка... Нали се сещаш, колко ще им е лесно на крадците (нападателите) - пускат котка и влизат в къщата...  :D

Много ми се иска да има "универсален" начин, но няма...  :unsure:
 (Само да вметна, не съм се занимавала с обучение, но съм имала възможността доста годинки да наблюдавам много отблизо работата на един от най-добрите треньори в града)
Всичко зависи от упорството на стопанина! В тези случай стопанина трябва да бъде абсолютно категоричен и да не прави комппомиси нито веднъж и да покаже на кучето, че това е нещо много лошо! И то да бъде наказано...
Освен това е изключително важно едновременно с това да го обучаваш кучето да привиква с присъствието на котка. За целта е добре да имаш и подходяща, щото не всяка котка става за тая отговорна работа...  ;) Наистина котката трябва да е привикнала с кучета...

Моята котка Рошел отрасна с Тара - доста "криво" куче и от тогава нищо не я впечатлява...
Когато си взехме първите 2 булмастифа (Арго и Алис) - 1997 г., тя вече имаше 3 котенца. Те бяха на една възраст с кученцата, но с различни размери и обожаваха да си играят заедно. В един момент, когато някое от кученцата в играта натиснеше някое котенце и то се разпискаше, Рошел се появяваше изневиделица и раздаваше "шамари" на ред на всички и "укротяваше топката"! След 5 мин. играта пак продължаваше...
Освен това обичаше да прегръща кученцата с лапи и да ги ближи по челата... Можете ли да си представите, колко бяха смешни, когато "булмастифчетата" станаха по 50 кг. и с огромни чутури, а тя сядаше на фотьойла и пак ги прегръщаше с лапички и с мъничкото си езиче ги миеше по челата и муцуните...  :wub:
Най-интересното обаче беше след години...
Мъжкото кученце Арго (или Пако, както му казвахме) не беше "наше", ние само го отглеждахме заедно с нашето Алис (или Фета) - сестра му, за да помогнем на неговия собственик и наш приятел... След няколко месеца той си го взе, но от време на време ни идваха на гости заедно.
След години Пако отиде при друг собсвеник и след тази поредна смяна стана още по-сериозно куче и невероятен пазач! Не понясяше никакви други животни, мъжки и особенно безстопанствени кучета - не едно куче (домашно и улично) беше убил или сериозно нахапал, че и хора (и докторите си), а и що кокошки на съседите им беше убил...  :unsure: В квартал Аспарухово, Варна дори вече 3 г. след като почина още му се носи "славата"...
ОБАЧЕ винаги, когато е идвал у нас и се е виждал с Рошел - тя го приемаше така сякаш не са минали месеци или години раздяла...  Аз треперех от страх за нея, защото знаех, че това вече не е онзи "сладък" Пако, а истиско "страшилище", а тя отиваше до него, подушваше го и се качваше някъде да му е на височината и го ближеше по муцуната...  :wub:
Но и тя е наистина невероятна котка и явно "помни" приятелите си... Преди известно време на гости бяха Атом и Блонди, с които живя доста годинки и не ги беше виждала поне 1-2 г. И реагира по същия начин - посрещна ги радушно, въпреки че имаше котета...

Именно този и характер, Емо използваше в обучението на някои кучета.
Имаше една немска овчарека, която живееше с котарак, но го гонеше, обаче и котарака беше много "заядлив" и изобщо не можеха да останат в една стая...
Стопанката му започна да води кучето на обучение за послушание и когато напредна с някой основни команди, включиха и Рошел, т.е. да изпълнява седни, легни и не мърдай в присъствието и. Идваха в къщи и го оставяха да не мърда, а Рошелина се разхождаше насам-натам...
После уроците се преместиха у тях с техния котарак...
И така лека по лека и много труд и упоритост не само, че оправиха "отношенията си" с домашния котарак, ами и кучето се отучи да се спуска след уличните котки, което преди беше ужасно за стопанката му - не само, заради котките, ами и защото не веднъж я беше влачил по замята... :unsure:

1999 г. - Рошел на снимка с Тара и булмастифката Алис (Фета) по време на една от разходките си с тях в Морската градина
 

Охххх, Bender, извини ме,  отнесох се май... ;)  
В твоя конкретен случай наистина ми се струва, че при куче на възраст и с навици няма да е много лесно - НО не е невъзможно!
Познавам и такива - "отучени", но то беше заслуга и на треньора и на стопанина! Най-важното е да изпълнява перфектно команда да лежи и да не мърда.
Защо не опиташ вместо да казваш "стой" (или команда за спиране), да подадеш друга - легни и не мърдай, например... Ако ги изпълнява перфектно не би трябвало да имаш проблеми...

Иначе това, което казва Сузанка, мисля че върши работа. Възхищавам се на упорството и да "надхитри" ловно куче... Което ме навежда на мисълта, че и Анди би трябвало да може да сподели своя опит по тоя въпрос... Ама, нещо е много зает и не знам кога ще може да се включи...  :rolleyes:

П.С.: Хлебаров, сега ги видях твоите снимки... Страхотни са, че си и приличат...  :D

[dios]

Значи това съм аз със Курцхара дето ни хапе цялото семейство и няма управия.Та тоя дявол живее със 10 броя котки,вярно котките живеят на двора но жена ми ги отгледа от малки беше и жал,родиха се при нас.Никой специално не го е учил да понася котки но той се разбира доста добре с тях,е от време на време ги гони но само за спорта.Даже ги разнася и подрежда,някой път когато му даваме да яде навън една от женските му яде от храната и той не реагира.А нас ни хапе и ръмжи та сме се видяли в чудо.Мисля че не е задължително кучето да се приучва с някакви правила и схеми да понася котки,просто много си зависи и от самото куче.Предишното ми куче беше боксер разбираше се с нас страхотно просто беше добър и послушен,без особено обучение/аз и нямам особени претенции към кучетата стига да са управляеми/та този боксер забравяше всичко като види котка.И ми е интересно да чуя човека който може да отучи такова куче да гони котки.Стоенето на място при появата на котка не е отучване,поне аз така мисля.

[suzanka]

Всяко куче е с различен характер, няма две еднакви, затова и няма точно определена "схема" на обучение. За конкретното куче тя трябва да се променя спрямо неговите индивидуални черти. Бети реагираше по такъв начин към котката ми - като я видеше единствената й цел беше да стигне до нея и да я подгони - т.е. тя е извън контрол, самата тя не може да се контролира. И няколко пъти си отнесе одрасквания по носа и ушите. Стоенето на място го ползвам като начин да й покажа, че искам тя да се контролира - да забрави за котката, а да слуша мен. В началото беше далеч от забравяне за котката, а целта беше да намали скачането, лаенето и т.н. След това мина на фаза изпълнение на действието, но въпреки това да е съсредоточена върху котката, после имаше и моменти на поглеждане на някъде другаде, не в котката. И най-накрая се стигна до внимание в мен. Като това отне няколко месеца. Смисълът на стоенето е да има момент, в който да може да кажа на кучето какво искам то да прави в тази ситуация. Но сега е факт, че тя не закача Сузи - мога да я галя, да я храня и т.н., а Бети няма да скочи срещу нея или да иска да я подгони.

[Jesi.and.Kyle]

аз имам проблем с отношението на котката си към кучетата, а мисля да си взимам куче... Веднага настръхва целия, съска и е в бойна готовност дори и когато се опитвам да го накарам да осъществи контакт са малко кученце... Мн е стресиран горкия, защото си е имал зимане-даване с едно ловно куче, но чак пък толкова никога не съм очаквала... Дали ина мякакъв начин да го науча, че кучетата не са лоши... Все пак ще си взимам малко кученце и ме е страх, че докато ме няма котката ще го изпонадере и изпохапи...

[shrekky]

Иам малък проблем имам куче болонка,а ще си взимам сибирско хъски и просто не знам как ще реагира на още едно куче.Имала съм и две котки добре се отнасяше към тях и седяха в една стая и кротуваха,демек си бяха като приятели много обичаха да си играят заедно да се гонят из апартамент ядяха от купичките на дръгия куче от тази на котето,а котето от негоата,но не знам дали така ще баде и с другото къче моля ако някой има две кучета да ми каже как се е справил и как едното е приело другото.
Моля пишете :) .