Епаниел бретонът - максимум качества в минимум обем
Доста преди да доживее своето изключително възкресение, епаньол бретонът е бил утвърден само в своя роден край. Той често е бил използван като придружител от полупрофесионални ловци и полски пазачи, които изкарвали допълнително пари като продавали уловен дивеч. Както и останалите кучета от района на полуостров Бретан, бретонът търсел на къси разстояния. Външно бил по-дребен от другите кучета, работещи със стойка (някога френските породи били по-едри). В неговите корени са смесени и сетерите, и шпаньолите, внесени от първите англо-саксонски ловци, решили да опитат радостта от лова в Бретан. По това време, т.е. в края на 19 век епаньол бретонът е бил най-често бял с кестеняви петна. Противно на общата представа обаче, трицветните индивиди, както и бяло-черните вече са съществували. Най-редки са били кучетата с бяло-оранжева окраска.
Тръгнала от верига кучета, притежание на собственици от полуостров Бретан, породата е стигнала до широко разпространение. Бумът на епаньол бретона се дължи на гениалния селекционер Гастон Пушен, който не изпускал нито една възможност да усъвършенства породата. С него епаньол бретонът станал куче за всестранен лов, съчетаващо в себе си "максимум качества в минимум обем". Лансиран от своите пропагандисти, бретонът е получил и първите успехи в състезанията с другите кучета птичари. Той доказал, че може да ловува на яребици и фазани толкова добре, колкото и неговите нашумели по това време английски събратя. Така той започнал да се появява навсякъде, останалото било въпрос на време.
Епаньол бретонът спечелил популярност, когато били оценени всички негови качества, ловните му заложби на първо място, но и всичко онова, което го прави чаровен компаньон. Така неговият статут се колебаел от достойно куче за лов със стойка, до куче "звезда". Дребният бретон останал титулуван помощник на "средния" ловец. Епаньол бретонът започнал да съпровожда госпожите на пазар, където те можели да се похвалят с неговата кокетна външност и с красивото му бяло-оранжево оцветяване. Именно стремежът към това оцветяване е една от причините за изобилието на цветови форми на породата. Тази окраска, маркирала развитието на породата, обаче се е утвърдила неотдавна. Първоначално е доминирало бяло-кестенявото оцветяване. Популярността на кестенявата окраска обаче непрекъснато отслабвала. Кучетата с този цвят имали по-недодялан вид и не били така блестящи по време на изпитанията. Това, както и сливането на цвета им с този на дърветата в гората не били в тяхна полза. Вариантът бяло и черно бил изключен за няколко години от стандарта, но скоро го признали отново и изглежда, че се доразвива и до днес. Понастоя щем бяло-оранжев цвят, чист или с червеникав оттенък имат най-голямата част от кучетата. Те показват най-голяма жизненост и бърза реакция, което са заложили селекционерите в породата. Останали в сянка, трицветните кучета са направили добър пробив благодарение на някои индивиди, представили се добре на изпитанията. Те печелят все повече привърженици и увличат в хода си напред и черно-белите кучета. Изборът на цвят все пак си е въпрос и на вкус, защото и четирите цвята са се срещали у предците на бретона, подтискайки се един от друг.
Вариантът с по-широка тазова част е този, към който са се стремили селекционерите. Такива са пропорциите на дребните заоблени кучета от вътрешността на полуостров Бретан. Известно е, че епаньол бретонът е най-дребният от кучетата, работещи със стойка. Муцуната е с една трета по-къса от главовия череп. Тази "сплескана" отпред пропорция на главата се среща единствено при него. При другите породи селекционерите са изисквали черепът и муцуната да са дълги. Отгоре главата на бретона е триъгълна, ушите му са малки и са хванати по-високо от линията на очите. Погледът е искрящ. Високо разположените уши, прибраният косъм и най-вече будното изражение, както и широкият таз говорят за едно бързо куче. Гръбната линия се издига от тазовия пояс към шията, което заедно с присвитите колена на задните крака създава впечатление за куче, готово да подскочи всеки момент напред. Хълбоците му са ниски и заоблени, а козината им се навива, образувайки нещо като кюлоти. Не е чудно, че бретонът е жив и повратлив. Но всъщност това е набито, солидно и волево куче. Жалко е, че някои линии са се отклонили към ултралеки, "котешки" типове, които губят по автентичност и издръжливост, но печелят в спринта. Още в миналото породата е елиминирала подобни дезертьори. Клубът "Епаньол бретон" прави същото и днес. Големите бретонски производители, които са надживели модите и са продължили да създават шампиони в работата и в екстериора, са останали верни на класицизма и доброкачествеността - мощни, уравновесени и надеждни на терена кучета.
Епаньол бретонът е доволен да бъде сам себе си. В своя регистър той е показал пътя към успеха. Знак за това е разпространението на породата почти навсякъде по света - във всички европейски държави, САЩ и дори в Япония. Тези страни се стараят да спазват по най-добрия начин съветите, идващи от страната, където е произлязъл. Всички внасят разплодници от Франция.
Какво да кажем за малко известните качества на епаньол бретона? Той е по-скоро куче, произлязло от горските райони, от гъстообраслите с храстови формации, закелявели гори. Той остава №1 сред кучетата бекасиниери на полуостров Бретан, следван без съмнение от английския сетер. Към работата в горите бретонът привиква особено добре. Неговата козина го предпазва както от растителността, така и от есенната влага. Той претърсва сечищата със своето естествено усърдие и показва голямо любопитство. В гората търси със забит в земята нос и покорява бекасите чрез стойка.
Епаньол бретонът е много популярен и в родната си провинция. Калак е станал символ, защото там са съществували много кучегледачи - любители и професионалисти. Основно полуостров Бретан остава източник на производители на епаньол бретони. Тук на всеки две години се организира национално изложение на кучета от тази порода. Далновидните селекционери са обновили методите на работа чрез организиране на полеви изпитания с бекаси. Всъщност селекцията на епаньол бретона винаги се е опирала на състезанията. Честотата на изпитанията е позволила бързо да се изясни потенциала на породата. Състезанието в Калак е единственото, открито за всички породи, където лъвският пай обаче е принадлежал винаги на бретоните.
Поради това, че по-голямата част от ловците посещават ловните територии в равнините, епаньол бретонът е бил принуден да се адаптира към този биотоп. Днес огромните блокове, засяти с житни култури, и влажните поликултурни ландшафти са станали негово достояние. Епаньол бретонът е истински галопьор. Но има галоп и галоп. Той движи много бързо крайниците си, но късият му гръбнак не позволява да се придадат тези импулси в походката, както при по-източените кучета. Това кара бретона да се поклаща напразно при всяка крачка и е причина за т.нар. "свински галоп", който весели феновете на породата. Никое друго куче няма този нервен и подскачащ вид.
Равнината за епаньол бретона е пристанище, което го води направо към дивеча. След няколко секунди за ориентиране кучето се насочва срещу вятъра и се чувства неудържимо привлечено напред. Спокойният му външен вид не издава вътрешния му кипеж. Десет нервни крачки до финалната стойка, и повече нищо не се движи, кучето сякаш фиксира дивеча. Няколко последни метри, изминати от неговия стопанин, и яребиците се вдигат.
Накрая трябва да изтъкнем и това, че към апортирането бретонът привиква още в млада възраст. За него не представлява никаква трудност да донася и най-обемистите предмети.
(източника) 
