Като оправдание за невежеството ми ще кажа, че все пак ние( вманиачените "кучкарки") обичаме да приписваме човешки качества на кучетата си. Но съм забелязала, че с времето те започват да се държат по очакваният от нас начин и наистина проявяват човешки реакции в много ситуации. Няма да разказвам примери, защото съм сигурна, че на всички се е случвало да се изумяват и възхищават на ( и от) кучето си 
Да, хората от край време "очовечават" животните си. От една страна това е добре, защото поведението на животното обогатява емоционалността на човека, но от друга страна това е вредно.
Първо, вредно е, че ние започваме да очакваме и изискваме от кучето неща, които са чужди на природата му и неизпълними от гледна точка на факта, че в края на краищата все пак то е животно.
Второ, когато кучето се провини според нашите разбирания, ние го "третираме" като човек и се отнасяме към него неадекватно - командваме го грубо, наказваме го, а какво да кажа за оная категория изчадия, които дори и убиват клетото животно затова, защото например то им е издушило кокошките или изяло суджуците.
Кучетата ми, които са постоянно с нас в апартамента (без да твърдя, че са дресирани; аз имам особено отношение и към дресировката на кучетата) не изпълняват команди. Те изпълняват думи. Какво искам да кажа - от момента на появяването им в дома ми (едното дойде на 1 месечна възраст и вече е на почти на 6 години, а другото се роди тук и вече е на почти 4 години) аз им говоря и всяка команда е сведена до обикновено нормално изговаряне, което създава впечатление, че кучетата разбират това, което им се казва. Например: "Хайде, моите момичета ще тръгваме на разходка". Отключващите думи тук (които всъщност са и командите) са "хайде!" и "разходка!". След като сме се разходили доста време им казвам: "Хайде, момичета! Идвайте тук, ще се прибираме". Отключващата дума в случая е "тук!". Примерите са много и аз съм убеден, че ако всеки се вслуша в това, което казва на кучето си, ако "разговаря" с него, а не да го командва, на практика използва аналогичен репертоар.
По този начин ние също командваме кучетата си, но това е една "по-мека" форма и особено за незапознатите околни създава впечатление, че едва ли не кучето разбира това, което му се говори.
