Честа причина за стерилитет са случаите на т.нар. "задържани" тестиси или крипторхизмът. В тези случаи след раждането тестисите се задържат в корема и тъй като температурата там е по-висока и кръвоснабдяването им се променя, те се увреждат. Може да се изчака до една година след раждането но, ако след това тестисите не слязат в скротума, е необходима лекарска помощ.
Състоянието трябва да се различава от т.нар. асансьорен тестис, при който тестисът периодично се спуска в скротума. Изследването се извършва в топла стая, със затоплени ръце, а при затруднения след баня или в топла вана. Спонтанното слизане е възможно и до две-тригодишна възраст. След това се провежда медикаментозна терапия, а при неуспех-хирургично лечение. То е задължително, защото престоят на тестиса при по-висока температура води до увреждане на сперматогенезата, а в по-далечно бъдеще съществува висок риск от злокачествено израждане.
Поздрави за интелигентно поднесената информация, макар и в толкова синтезирана форма. Ще си позволя да добавя нещо.
По време на ембрионалното си развитие мъжките приплоди са с
тестиси (мъжки полови жлези), разположени в коремната кухина. След раждането тестисите трябва да са вече в
скротума (кожна торбичка, разположена в
ингвиналната (слабинната)
област между двата крака).
Възможно е при кученцата тестисите да не се напипват веднага в скротума, но в рамките на 5 до 7 дни те трябва вече да са заели мястото си. Така нареченият "
асансьорен тестис" (а може и двата) е допустим в началото, но ако най-късно до края на 3-ия, началото на 4-ия месец той не е заел мястото си в скротума, кученцето се бракува като бъдещ разплодник.
При липса на тестиси в скротума говорим именно за
крипторхизъм, който може да бъде
едностранен или
пълен. Едностранният от своя страна се дели на
ляв крипторхизъм или
десен крипторхизъм. Това не е от особено значение, защото дали ще е “ляв” или “десен”, кучето е крипторхид.
Крипторхизмът може да се отстрани (да се маскира) по оперативен път, но това няма да премахне генетичната му обусловеност, така че кучето крипторхид не би трябвало да се допуска до разплод.
Има няколко теории (все още спорни) защо крипторхидите (едностранните) се изключват от разплод. Една от най-популярните е, че женските потомци на разплодник крипторхид могат да бъдат безплодни след настъпване на половата им зрялост, а мъжките потомци на крипторхид ще носят в себе си в рецесивна форма крипторхизма, ще продължат да го предават в поколенията, като могат да станат предпоставка за производство на кучета с бъдещ тумор на тестисите.
Умишлено са извършвани експерименти за отстарняване на един от тестисите на мъжки разплодник (опитите не са извеждани с кучета). Идеята на експеримента е била, че отстранявайки единият тестис, другият ще се "активизира" и ще има по-голяма
спермогенеза (производство на сперматозоиди).
Когато кученцето, което имате е доказан крипторхид и ще бъде изключено от разплод, добре е въпреки всичко по оперативен път да се свалят тестисите в скротума. Причината е, че за правилното развитие на животното е необходимо функциониране на мъжките полови жлези, отделянето на тестостерон и други полови хормони с цел неговото
маскулинизиране (придобиване на мъжки черти). Естествено при една сериозна селекция и водене на строг контрол на племенните документи, трябва да е отразено, че въпросното куче е крипторхид (дори и това вече да не е видно поради оперативната интервенция) и да не се допуска до развъдния процес.
Посоченото в горния постинг, че трябва да се изчака до една година е валидно за децата, но не и за кучетата, защото половото съзряване при двата биологически вида протича в различни срокове. Не са неоибходими и проверките чрез топла баня (вана), затоплени ръце и т.н. Достатъчно е само визуално наблюдение и
палпация (опипване).
Кученце, което е имало "асансьорен тестис" до 3-4 месечна възраст, е добре през въпросния период от време да се третира медикаментозно (най-вече Витамин «Е» и хормонална терапия), за да не бъде нарушено нормалното развитие на
половите жлези (тестисите).
Поздрави !
