Стихове и разкази за кучета

[m_dyakova]

Сигурна съм, че всеки един от вас е чел и има любим разказ или стихотворение за куче... Защо да не ги напишем, за да могат и другите да ги прочетат?

Ето това е едно от моите любими стихотворения (като развъдчик  :D  ):
/само ще помоля Сузанка да помогне в превода, за да може да е достъпно за всички...  :rolleyes: /

Ten Little Bullmastiff Pups
A Breeders Lament

Ten little Bullmastiff pups, see how they grow
Every single one will be quality for show.

Ten little Bullmastiff pups, a perfect "ten" this time
Except one lacks angulation, guess there are nine.

Nine little Bullmastiff pups, this litter really great,
Another is too light of eye, but there are eight.

Eight little Bullmastiff pups, little bits of heaven,
This one's head is too small, so there are seven.

Seven little Bullmastiff pups, all these are "picks",
Oh! One is too close behind, so now there are six.

Six little Bullmastiff pups, see how they thrive,
But this one will be much too small, now there are five.

Five little Bullmastiff pups, wish there were more,
One has narrow chest, now there are four.

Four little Bullmastiff pups, handsome as can be,
But this one is too fine of bone, so there are three.

Three little Bullmastiff pups, whatever will I do?
Another has his elbows out, that leaves only two.

Two little Bullmastiff pups, this brace will be fun,
One's body is too long, but still I have one.

One little Bullmastiff pup, no keepers among this get,
This last one has got undershot, and every one's a pet!

(Cuccioli от сайта на развъдник "Bullmastiff della Buona Stella" )

 

[АНДИ]

Ей, ще го побъркате това дете,стига сте го товарили! :mad То не може да си намери гадже от Вас! ;)  

[suzanka]

Ей, ще го побъркате това дете,стига сте го товарили! :mad То не може да си намери гадже от Вас! ;)

:lol:  :D  :lol: Tо, ако имаше подходящи момчета, отдавна да съм си намерила....  ;)
Няма проблем. Сега ще го преведа. Само че ще преведа по значение на думите и няма да звучи много като стихотворение.

[suzanka]

Десет малки булмастифчета
Елегия на развъдчиците

Десет малки булмастифчета, вижте как растат
Всяко едно е достатъчно добро за изложба.

Девет малки булмастифчета, това кучило е много добро,
друго е с твърде светли очи, но има още осем.

Осем малки булмастифчета, малки късчета от рая,
Главата на това е твърде малка, но има още седем.

Седем малки булмастифчета, всички са толкова добри,
О! Задните крачета на едно са твърде близо, но има още шест.

Шест малки булмастифчета, вижте как растат добре,
Но това ще бъде твърде дребно, сега има пет.

Пет малки булмастифчета, иска ми се да има още,
Едно има тесен гръден кош, сега има четири.

Четири малки булмастифчета, възможно най-красиви,
Но това е с много нежни кости, значи има три.

Три малки булмастифчета, какво ще правя?
Лактите на друго излизат навън, това прави само две.

Две малки булмастифчета, тази двойка ще е забавна,
Тялото на едното е твърде дълго, но все още има едно.

Едно малко булмастифче, няма друго като него,
Това последното има прогнатия и е любимецът на всеки!

[m_dyakova]

:KSS-clap:  :KSS-10x: Добре си се справила и със стиховете...

Само си пропуснала втория стих (или както там се казва :rolleyes:) :
"Ten little Bullmastiff pups, a perfect "ten" this time
Except one lacks angulation, guess there are nine."

Което трябва да звучи долу-горе така:
"Десет малки булмастифчета, перфектните "десет" на този етап
с изключение на едно - недостатъчно американизирано, досещам се остават девет."

И още две уточнения за останалите читатели ;) :
- "прогнатия" или "undershot" e "обратна захапка"
- а "A Breeders Lament " или "Елегия на развъдчиците", може да се преведе още и като: "ридание, вопъл, оплакване, жалба, тъжна  песен"...  :lol:  :lol:  :lol: Мисля че, всеки развъдчик, го разбира добре...  ;)  :D

Suzanka, много благодаря!  :wub:

[Rudka]

Ами, не мога да се стърпя и да не пусна нещо от една много хубава книга "Трима мъже в лодката" на Джером К. Джером. Откъсът е от началото, в който тримата мъже събират багажа, за да заминат на пътешествие с лодка. Монморенси, естествено, е фокстериер.
"Цялото честолюбие на Монморенси се състоеше в това, колкото може по-често да попада под краката на хората и да си навлича проклятията им. Ако той се е изхитрил да пропълзи там, където неговото присъствие е особено нежелателно, и е успял да изкара хората извън кожата им и да ги принуди да го замерят по главата с всичко, което им попада в ръцете, той чувства, че този ден не е изживян напразно.
Да направи така, че някой да се спъне в него и след това в продължение поне на един час да го нарича със всякакви неприлични имена – това е висшата цел и смисъл на неговия живот, и когато му се удаде да успее в това, неговото самомнение преминава всякакви граници.
Той сядаше на нашите вещи точно в тази минута, когато трябваше да ги прибираме, и беше абсолютно уверен, че Харис и Джорд, за каквото и да протягаха ръка, им е нужен именно неговия хладен и мокър нос. Той си натопи лапата в брашното, встъпи в сражение с чайните лъжички, престори се, че приема лимоните за мишки, и влизайки в кошницата, уби три от тях преди Харис да успее да го извади от кошницата.
Харис каза, че аз насъсквам кучето. А аз не го насъсквах. Това куче не е необходимо да се насъсква. Него го влече към такива дела първородния грях, вродената склонност към пороци, която той е получил с млякото от майка си."
 

[suzanka]

Само си пропуснала втория стих (или както там се казва :rolleyes:)

Пак съм се отплеснала някъде  :KSS-plias: съжалявам

[m_dyakova]

Монморенси, естествено, е фокстериер.
 

 :KSS-plias: Много правилно го каза! Страхотно попадение с този разказ!!!  KSS-thumbup  :KSS-clap:  

[nadita]

Ето един разказ от на с с Макс :http://www.naditta.hit.bg/lesson_1.htm

[Zorry]

Едно стихотворение, което ми виси на стената и вярвам ще ви хареса на всички. :wub:

ВИНОВНИЯТ

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям пак
лаеше страшно нямаше как!
И ето след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален, с една рана дълбока
отстрана на хълбока
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю - той каза - господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
в краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау как беше ужасно!
Ау как беше опасно!
Стигнах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъха ти
от лъха на бензин.
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
- Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много,
няма никога вече да те водя далече!

Валери Петров

 

[Diyana Char]

:(  :(  :( Ооо, Боже, те наистина мислят така. Като прочета подобно нещо и ми се иска веднага да се втурна към вкъщи, където да обсипя с целувки и задуша в прегръдки моето кученце безценно...  

[m_dyakova]

Nadita, Zorry, страхотни неща сте публикували!  :wub: Благодаря ви, че ги споделихте с нас!  :KSS-10x:

[Face]

Как далматинът е получил петната си

Когато първият мъж и първата жена били изгонени от райската градина, Бог им дал четири кучета. Първото куче било голямо и много добре защитавало първия човек. На него му възложили да пази дома. Второто куче имало много дълга козина и то прекрасно се погаждало с овцете. Третото куче много обичало да ходи на лов с мъжът. То показвало, къде бил дивеча и го донасял. Но имало и четвърто куче. То било малко и съвършено бяло. Първият човек замислено го погледнал и казал: “Каква работа да ти измисля на теб, малко кученце?”

Веднъж към пещерата, където живеели, дошла мечка и се опитала да влезе вътре. Кучето, което охранявало дома, се стараело да я изплаши и изгони, но тя била толкова голяма и опасна! Кучето заплашително ръмжало, лаело и се зъбило, но мечката не си и помисляла да си тръгне. Когато първият човек решил, че на всички им е дошъл края, изскочило малкото бяло кученце. То така лаело, ръмжало и бягало около мечката, че тя не знаела какво да направи, а скоро се предала и си отишла. Първият човек погледнал малкото бяло кученце и казал: “Сега аз ти намерих работа: можеш да ни защитаваш!” Но малкото бяло кученце само се усмихнало, размахало опашка и отишло да си играе с детето, а след това легнало да си почива до огъня.

Веднъж дошли няколко вълка и нападнали стадото. Пастирското куче се било до последни сили, разгонило вълците и събрало разбягалите се овце. Дотичало малкото бяло кученце. За един миг всички овце били събрани в стадо, а вълците избягали надалеч. Първият човек го погледнал и му казал: “Сега зная, че можеш да пасеш овцете”. Но малкото бяло кученце само се усмихнало, размахало опашка и отишло да си играе с детето, а след това легнало да си почива до огъня.

Настъпило лошо време, когато нямало никакъв дивеч. “Е, паленце, може би ще се пробваш да станеш ловно куче”, - казал първият човек на малкото бяло кученце. Малкото бяло кученце станало, протегнало се, прозяло се и побягнало бързо зад ловеца. Вечерта ловеца се върнал в къщи, с много богат улов, така, че едвам го довлачил до пещерата. Когато малкото бяло кученце, което много добре се справило с работата си и показвало на ловеца, къде се крие дивеча, се приближило и първият човек казал: “От сега нататък ще ми помагаш да ловувам”. Но малкото бяло кученце само се усмихнало, размахало опашка и отишло да си играе с детето, а след това легнало да си почива до огъня.

Веднъж, в много тъмна и дъждовна нощ, първият човек се събудил и открил, че неговото дете е изчезнало. Те го търсили, търсили, но не успели да го намерят. Запалили факли и започнали да го търсят навън. Търсили на всякъде, но така и не успели да намерят детето. Виждайки това, малкото бяло кученце започнало да души и да се оглежда. Много скоро то намерило детето и залаяло, за да даде на първия мъж и първата жена да разберат, че всичко е наред. Когато хората чули лая, дотичали. Те били така щастливи, че детето се е намерило и е невредимо, че ги прегърнали двете – детето и кучето – и ги понесли на ръце. Техните ръце били черни от факелните сажди и оставили мръсни петна по цялото тяло на малкото бяло кученце. Бог видял това и направил така, че тези петна да останат на неговата козина завинаги.

Ето, приятели мой, как далматинът е получил своите петна!

[size=8]Автор: аноним
Превод от английски език Ирина Петракова, собственик на развъдник "Терлецкая дубрава"

Превод от руски език, без претенции за съвършена точност: Елена Нейчева, собственик на развъдник “Spotmaniac”[/size]

[Hlebarov]

И още една легенда - когато Ной построил своя своя кораб и повикал по един чифт от всяко живо същество, изборът му за кучета паднал върху афганската хрътка като най-древната порода. Ето защо много често тази порода се споменва като "Noah's choiце" (изборът на Ной). Когато настъпил потопът корабут на Ной дълго се лючшкал по вълните, гонен от ураганните ветрове. Макар и солидно посторен в един момент корабът протекъл в една място. Афганецът запушил с носа си дупката и така предотвратил по-глемите неприятносто. За благодарност за тази постъпка и за да напомня за вечни времена Господ направил носовете на всички кучета черни и винаги влажни.

[suzanka]

I AM YOUR PUPPY...

I am your Puppy, and I will love you until the end of the Earth,
but please know a few things about me.

I am a Puppy, this means that my intelligence and capacity for
learning are the same as an 8-month-old child. I am a Puppy; I will
chew EVERYTHING I can get my teeth on. This is how I explore and
learn about the world. Even HUMAN children put things in their
mouths. It's up to you to guide me to what is mine to chew and what
is not.

I am a Puppy; I cannot hold my bladder for longer than 1 - 2 hours.
I cannot "feel" that I need to poop until it is actually beginning
to come out. I cannot vocalize nor tell you that I need to go, and
I cannot have "bladder and bowel control" until 6 - 9 months. Do
not punish me if you have not let me out for 3 hours and I tinkle.
It is your fault. As a Puppy, it is wise to remember that I NEED to
go potty after: Eating, Sleeping, playing, Drinking and around
every 2 - 3 hours in addition. If you want me to sleep through the
night, then do not give me water after 8 p.m. A crate will help me
learn to housebreak easier, and will avoid you being mad at me.

I am a Puppy, accidents WILL happen, please be patient with me! In
time I will learn.

I am a Puppy, I like to play. I will run around, and chase
imaginary monsters, and chase your feet and your toes and 'attack'
you, and chase fuzz balls, other pets, and small kids. It is play;
it's what I do. Do not be mad at me or expect me to be sedate,
mellow and sleep all day. If my high energy level is too much for
you, maybe you could consider an older rescue from a shelter or
Rescue group. My play is beneficial, use your wisdom to guide me in
my play with appropriate toys, and activities like chasing a
rolling ball, or gentle tug games, or plenty of chew toys for me.
If I nip you too hard, talk to me in "dog talk", by giving a loud
YELP, I will usually get the message, as this is how dogs
communicate with one another. If I get too rough, simply ignore me
for a few moments, or put me in my crate with an appropriate chew
toy.

I am a Puppy; hopefully you would not yell, hit, strike, kick or
beat a 6-month-old human infant, so please do not do the same to
me. I am delicate, and also very impressionable. If you treat me
harshly now, I will grow up learning to fear being hit, spanked,
kicked or beat. Instead, please guide me with encouragement and
wisdom. For instance, if I am chewing something wrong, say, "No
chew!" and hand me a toy I CAN chew. Better yet, pick up ANYTHING
that you do not want me to get into. I can't tell the difference
between your old sock and your new sock, or an old sneaker and your
$200 Nikes.

I am a Puppy, and I am a creature with feelings and drives much
like your own, but yet also very different. Although I am NOT a
human in a dog suit, neither am I an unfeeling robot who can
instantly obey your every whim. I truly DO want to please you, and
be a part of your family, and your life. You got me (I hope)
because you want a loving partner and companion, so do not relegate
me to the backyard when I get bigger, do not judge me harshly but
instead mold me with gentleness and guidelines and training into
the kind of family member you want me to be here.

I am a Puppy and I am not perfect, and I know you are not perfect
either. I love you anyway. So please, learn all you can about
training, and puppy behaviors and caring for me from your
Veterinarian, books on dog care and even researching on the
computer! Learn about my particular breed and it's
"characteristics", it will give you understanding and insight into
WHY I do all the things I do. Please teach me with love, patience,
the right way to behave and socialize me with training in a puppy
class or obedience class, we will BOTH have a lot of fun together.

I am a Puppy and I want more than anything to love you, to be with
you, and to please you. Won't you please take time to understand
how I work? We are the same you and I, in that we both feel hunger,
pain, thirst, discomfort, fear, but yet we are also very different
and must work to understand one another's language, body signals,
wants and needs. Some day I will be a handsome dog, hopefully one
you can be proud of and one that you will love as much as I love you.

Love, Your Puppy

Copyright 2000, by J. Ellis - Southern Shadows Rottweilers.

Ще го преведа.