Kолкото повече-толкова повече?

[m_dyakova]

Имах възможност да чуя разни мнения по повод на използването на мъжките кучета за разплод.
На кратко казано мнението беше, че "колкото повече" запложда едно куче (т.е. стопанина му не подбира на какво го пуска), "толкова повече" има по-голям шанс да извади повече хубави кученца.
От една страна има някаква логика в думите...  :rolleyes:
От друга - не би ли станало така, че ако мъжкия попадне на не особенно качествени женски (или още повече на явно непородисти) и собственици на бебетата излязат на изложба и се похвалят: "Абе, знаете ли кой Шампион е бащата на моето куче", а бебето им е много съмнително - същия този мъжкар да се компроментира и да му се разнесе славата, че не вади хубави малки? Това си е риск за репутацията!
Не е ли по-добре за собственика на мъжкаря да подбира все пак какви женски ще заплоди - пък било те да са само няколко за целия му живот, но пък всички кученца от поколението му да са на ниво и да му носят само гордост?
Как да накараш някого да проумее, че една връзка не е подходяща и че ако бъде осъществена вероятността да излязат посредсвени малки или такива с явни недостатъци е огромна? Особенно, когато отговора е: "И кво ти пука - ще има някой с недостатъци, но пък други може би ще са добри?" :unsure:
 Особенно, когато собственика на мъжкаря не иска много пари (а понякога и никакви) за заплождането и собсвениците на женски предпочитат него, отколкото качествено куче, на което собсвениците му си "знаят цената".
В тази връзка може да поразсъждаваме и за "извън клубното" заплождане на всякакви кучета...
Да, така се получават "кучета-легенди", но обикновенно може да се намерят 4-5 качествени малки и то от качествени женски, а всички останали, които твърдят, че са от този велик баща - не струват...  :rolleyes:
Нали идеята на развъждането е да се вадят все по-добри кученца...
Какво мислят собствениците на мъжки кучета? Придържате ли се към това правило "колкото повече - толкова повече" и не отказвате заплождания?
А собствениците на женски - ако не ви стигат парите (или искате да минете тънко), бихте ли заплодили с мъжкар само защото не иска пари (много) за заплождане?

[Modena]

А собствениците на женски - ако не ви стигат парите (или искате да минете тънко), бихте ли заплодили с мъжкар само защото не иска пари (много) за заплождане?

Включвам се веднага за да изкажа моето мнение (имам и женско куче), а то е, че не бих постъпила така. Гледам кучета от двайсетина години
(не от една порода), ако не и по-вече. Никога не съм пускала моите женски кучета просто така, само и само за да родят.
Винаги съм подбирала партньора ( не защото съм разбирала много от кинология), а защото съм искала да се родят здрави и хубави кученца.  

[Hlebarov]

В селекцията, развитието на една порода и клубната дейност има преди всичко много здрава, естествена логика.

В някои страни шампионът на една порода има право на определен брой заплождания на година, но не надвишаващ едно фиксирано число. Защо ? Защото ако това му право е неограничено, то тогава всички ще заплождат при него, всички (или повечето) произведени кученца ще носят неговите положителни и отрицателни черти. В следващите години това ще създаде проблеми в развитието на породата, поради тесните роднински връзки.

По същата логика според правилата на FCI не се определя един-единствен шампион на породата в дадена държава и само той да се състезава на международно ниво (както е в други спортове - напр. футболния шампион в Шампионската лига), а се дава възможност на много кучета да станат шампиони на България в една календарна година и всички те могат да участват в шампионския клас на междунардоните изложби.

По същата логика ако едно куче, което вече е международен шампион Int.Ch. и получи CACIB на изложба, неговия CACIB се анулира и се присъжда на кучето с R.CACIB.

Логиката е само една - за доброто на породата е да има разнообразие.

[m_dyakova]

Добре, но клуба в повечето случай няма как да разбере (освен случайно и то след години), ако даден мъжки е пускан "извън клубно". Клуба може да осъществи някакъв контрол само, ако и мъжкия и женските са членове на клуба, а ако не са не можеш да им забраниш да развъждат (макар и без документи).  :unsure:
Или пък, ако някой иска да заплоди с определено куче, а отг.развъдна дейност смята че не е подходящо - той може да препоръча, но не и да забрани! Или ако вече е заплодил - какво ще направиш няма да им издадеш родословия?
Има хора, вземат си мъжки, минават една/две "промоционални" изложби със слабо участие от породата, вземат CAC и стават Шампиони (що не и БОБ, при липса на представители от породата) и заплождат наред без да се интересуват - клубно/неклубно, породисто/непородисто...
Мисля, че в всички породи ги има такива хора - за това ми е интересно...:rolleyes: И какво може да направи клуба?

[Vabank]

:lol: Въпросите са повече от един май?
От гледна точка на мъжкото куче: лично аз смятам, че първите 2-3 заплождания, докато мъжкият се учи как става номера, могат да бъдат (особено при породи, където не е навалица от женски) и с посредствени женски кучета, и за "без пари". След което: строг подбор на момичетата...
Дотук за четири мъжки кучета в живота ми това правило е било неизменно "правилно" и смятам, че (поне за мен) се е доказало.
:Малка корекцийка като се замислих: запложданията с посредствени женски са и добър начин да се установи дали разплодникът е препотентен, т.е. предава ли качествата си. Ако тези "пробни" кучила се окажат успешни, значи таткото го бива да "поправя" недостатъците на по-нискокласни дами; ако не е толкова препотентен, значи подборът на дамите трябва да бъде още по-суров или пък, в дадени случаи, да се сведе до тотална нула, вместо да се разваля породата, дори и с хубав иначе татко. В крайна сметка целта е мъжкият да остави... следа, не да не предава типа си в поколението. Това съм го добавила аз няколко дни след основния пост.
От гледна точка на потомството: женската е дори ПО-ВАЖНИЯТ елемент в една двойка, тъй като мъжкият може да остави огромен брой потомци, а женската - само няколко кучила в живота си... Стопаните на мъжкото куче не само имат право, но и са ДЛЪЖНИ да подбират партньорките - развъждането се прави в името на породата и развитието й, не за да "си достави удоволствие" мъжкото куче или те да лапнат пари от тази "услуга". Колкото и странно да е за собственика на женската, стопаните на мъжкаря МОГАТ да му откажат заплождане ;)
От гледна точка на клуба: извънклубните връзки могат да се санкционират. Клубните връзки с неподходящ от нечия гледна точка партньор - не... Но производството на кучета без документи в никой случай не бива да се поощрява :KSShunter:  , точно обратното: ако женската няма документи, то собственикът на мъжкия като толкова напира да заплоди кучето му, поне трябва да си даде труда да доведе това куче в клуба, така че малките да получат бели родословия...

[Face]

Интересна тема.
Хлебаров, каза нещо което е много вярно, че в някой страни има ограничение за броя на запложданията на едно куче за една година. Аз лично не съм привърженик на такива ограничения. Собственик съм на няколко мъжки кучета. Едното е влязало в разплод, за второто след HD и Baer тест, ще се види дали ще изпълни условията, но моето мнение, че то няма да го допуна до разплод(аз лично) дори и да изпълни условията и третото е още малко като порасне ще преценим.
Аз лично нямам претенции кое куче колко ще се ползва, щом собсвеницте на женското са решили че това е мъжкото,  значи е то. Всеки отговаря сам за свойте действия.
Не съм привърженик на много заплождания с цел, може да излезе нещо, за мен лично винаги от една връзка трява да има смисъл. Не съм привърженик и на това да пробвам женската или мъжкото, един или два пъти за да видя какво ще стане.
Мое мъжко куче ще бъде пускано на дадено женско, само по моя преценка.

[m_dyakova]

Vabank, права си, че въпросите всъщност са повечко...  ;)
Това, което казваш за "пробите" е много вярно и най-вероятно се използва от доста развъждачи в света, които обаче имат и повечко кучета и могат да си позволят принципа на "пробата и грешката".
Въпроса е, че има породи, където няма много възможности за подбор на мъжкарите и на женските и едва ли можем да си позволим няколко "пробни" кучила пък после да му мислим... Докато си проверяваме и България ще се е напълнила с не особенно добри представители на породата...  :unsure:
Аз също смятам, че женската е по-важния елемент от гледна точка на потомството. А и в крайна сметка основния избор се прави от собственика на женското куче и едва ли някой може да му наложи мнение. (както казва Андрей Слабаков: "Живеем в матриархат... дори и когато сме били в "патриархата"... и колкото по-бързо мъжете го разберат ще направят живота си по-лесен."  ;)  :D )
В крайна сметка, Face го каза точно:

Всеки отговаря сам за свойте действия.

Aз ще добавя само... за съжаление. Защото потърпевшите могат да бъдат не само собсвениците на потомството, но и най-вече породата като цяло в страната.

Конкретно ние също сме отказвали заплождания (тук говоря за "нас" като собсвеници на мъжко куче и при това най-титулования булмастиф в България. Имали достатъчно предложения, но сме го пускали само няколко пъти, а повече няма да го пускаме изобщо заради възрастта му /това го добавях в последствие/), ако смятаме, че връзката не е подходяща. Понякога сме отказвали директно, понякога - индиректно като сме искали пекалено висока цена за заплождане, т.е. ако собственика на женската мисли, че няговата женска е толкова супер и ще може да си "избие разходите" - нека да заповяда ;),  или като сме изисквали да се спазят "здравните" изисквания (по правилника на клуба) за изследвания за дисплазия и бруцелоза независимо, че женската не е член на клуба и не искат документи за малките.
НО това има и друга страна... Щом един собсвеник е решил да заплоди женската си - той ще го направи. И понякога съм си мислела дали от гледна точка на породата не е било по-добре да заплоди с нашия мъжкар, отколкото с някой нейн близък роднина, който е бил по-неподходящ и да се избегнат редица последици, които сме виждали... От тази гледна точка ми се е случвало да съжалявам за отказа си, макар че няма 100% гаранция в случая, че връзката щеше да е успешна...  :unsure:
Мога също да похваля няколко членове на клуба ни, които са собсвеници САМО на мъжки кучета (повечето собственици на мъжки кучета считат, че не е нужно да са членове на клуб, щом няма да вадят документи на поколения). Тези хора не само че са членове, но и имат "регистрирано име на развъчик" в FCI и когато им предложат заплождания на не клубни женски или такива без родословия правят точно това, което каза Vabank - привличат ги в клуба!

Тогава възниква въпроса: Как можем да възпитаме чувство на отговорност към породата в "развъдчиците"?

[Face]

Аз съм на по различно мнение. Ще ме извените но смятам че в "старото поколение"(не на години а просто хора който в средите от 10-15-20 години) не неразбираеми за мен причини (те си имат свойте виждания рабира се) се смята че всяка женска трябвада роди, дори се насърчават и собсвениците това да стане. Това добре, лошо няма както се казва, но спорадичните връзки не са опрделящи за породата. Развитиетона породата се опрделя от развъдниците и тяхнята политика и политиканстване :lol:  Също забелязвам, че клубът се приема като развъдник. Според мен по-важното за един клуб е да следи да се раждат здрави кучета, всичко останало което не взлиза в това число да се бракува(сега тук не искам да се разбира че щом е здраво но е нетипичен представител на порода, значи става), и да се допускат кучета с доказан произход. Една порода е силна е една държава когата има развъдници за породата, колкото повече толкова по-добре, по-голяма конкуренция, по-голям избор за работа, по-голяма филтър на поколенията. Когато има това ще има и по-високо качестово на представителите на дадена порода. Плодовете който днес се берът са плодовете на работата преди това, ако  те не са добри значи е имало какво да се иска още и да се направи. Върпреки че някой породи ги има в България от 10-15 години, те все още нямат достъчното количество развъдници, в повечето случай 1,2,3 или 4 което е малко, което определя и по малките възможнсти за работа. Основен вариянт оставя ходенето на вън за заплождане.
Всяка връзка трябва да се разглежда като самостотелна и тя неможе да бъде определяща за останалите. И пак казвам всеки сосбвеник на женско куче да запложда с кучето което той е избрал (като спазва правилата който са заложение)

п/с Отностно членстовото в клуба: то е по-собсвена воля, всеки собсвеник на куче решава. За да членува един човек в даден клуб, значи клуба го привлича с нещо, като не го привлича за какво да членува? - За да плаща членски само внос ли? :):) Клубовете трябва да помислят по въроса какво да направят за привлекът членове, по моя наблюдения както я карат повече няма ка кда прилекът който и да е, освен тия който са на зор за родословия, обикновен тогава идват за членство.

[m_dyakova]

Аз съм на по различно мнение.
 

:D Само не разбрах, кое е различното на мненията ни?! Защото и аз мисля същото, което си написал.
Може би единствено с разликата, че ние (клуба) сме склонни да допуснем до разплод кучета с бели родословия (при някой условия, разбира се) и то най-вече поради факта, че в България има доста качествени булмастифи от родители, които познаваме и са били с документи, но по ред причини (най-вече в собсвениците) поколенията им са останали без документи.
Виж при далматините е по-сложно мисля, защото вие имате повече "здравни" изисквания. Не че при нас "наследствения фактор" (за дисплазия най-вече, че и ракови заболявания) не е важен, но при вас има и доста други неща...

Относно членството в клубовете (макар че не ставаше дума за това - за самото членуване) - и в нашия клуб се опитваме да е така, както казваш и мисля успяваме донякъде, което се потвърждава и от факта, че имаме не много членове, но сред тях са и хора, с мъжки кучета и хора с женски, но които са оперирани и не могат да имат малки и дори хора, чиито кучета никога няма да бъдат допуснати до разплод от самите си собствениците, защото имат очевидни (дори за тях самите  :D ) не недостатъци, а дефекти!
Клуба не е развъдник, клуба не е търговско дружество. Клуба трябва да помага на всички развъдчиците с всичко, което може, а не да пречи... НО това не означава да се толерира поведение, което противоречи на правилника за развъдна дейност.

Та, за това и питам как можем да възпитаме чувство на отговорност към породата в повече "развъдчици" (не само членове на клубовете)? Т.е. как да накараме повече хора да са склонни сами да подхождат сериозно при избора на партньор или дори и това, което ти казваш да не държат на всяка цена кучето им да роди поне веднъж (особенно ако не е ценен представител)?

всичко останало което не взлиза в това число да се бракува

Много ми се иска да може да стане на практика... НО все още в България няма договори и практика за продажба на кучета с клауза за "домашен любимец" и задължителна кастрация от страна на собсвеника. Което означава, че ти не можеш да забраниш на никого да не запложда кучето си. Това, което клуба може да направи е да откаже да издаде документи и до тук, но това куче и неговото потомство ще продължат да се плодят и без документи, ако собсвеника му не е ОТГОВОРЕН...  :(

П.С.: Face, може би се получи малко недоразумение, защото аз говоря и като развъдчик и като член на клуба - как е при нас на практика.  :)

[Face]

В нашия далматин клуба, едно от условията за допускане до разплод е кучето да има родословие с 4 пълни пояса (освен ако от страната която не е издадено не са три) Всяко една куче което няма документи без значение какви са причините то не може да бъде допуснато в разплод. Всеки прозиводител е длъжен да изкара родословия на кучнцата от кучилото. На тези бели родословия и знаене на родителите и т.н., аз изобщо не се доверявам. Затова и при нас няма куче допуснато в развъда дейност без родословие. ТОВА Е КАНОН ;)

Код: [Маркирай кода]

Та, за това и питам как можем да възпитаме чувство на отговорност към породата в повече "развъдчици" (не само членове на клубовете)? Т.е. как да накараме повече хора да са склонни сами да подхождат сериозно при избора на партньор или дори и това, което ти казваш да не държат на всяка цена кучето им да роди поне веднъж (особенно ако не е ценен представител)?
Ами тук е разковничето, защо трябва да караш някой да прави нещо. Има ясни правила който указват кое как става и толкова, от там вече е въпрос на избор с кой. Ти какво ще се мъчиш да промениш кварталните спецове ли? :lol:  Ами няма да успееш.  Но те не са важни, важни са другите който осъзнават това което трява да се прави.

[m_dyakova]

Ти какво ще се мъчиш да промениш кварталните спецове ли? :lol:  Ами няма да успееш.  Но те не са важни, важни са другите който осъзнават това което трява да се прави.

  :unsure: Като се замисля май да...  :lol:
Но иначе казано проблема е сериозен, особенно в година като тази, когато клубни кучила за съжаление нямаме, въпреки многото сериозно планове на няколко от развъдчиците и осъществени връзки и 2 раждания  :KSS-plias: ...
И остават само кучила от такива "спецове" от мъжки кучета къде с родословия, къде без, които се продават без документи.
Един ден собсвениците на тези малки кучета (най-вече женските) ще решат да "развъждат", може и да "осъзнаят" и ще се сетят за клуба (може би  :rolleyes: )... иииии.... колелото се завърта пак.  :unsure:
Всъщност много хора са започнали така, нали? Първо вземат куче (с или без документи) просто за домашен любимец и после започват да подхождат по-сериозно...

Може би е добре да направим нова тема: Какво трябва да знае начинаещия развъдчик?  :rolleyes:  

[Face]

Лина, Лина само си губиш времето- така казвах на Лина преди, като почнеше тая, тема ходеше по градинки , паркове да просвещава, ама кой да слуша, видя че смисъл няма и написа книга накрая  ;) виж от нея има полза и добри отзиви, от хората.

Ами от това няма да се избяга, мислете в преспектива, тези все едно не съществуват.
Тази година е тотален спад на кучилата на далматинците без ясен прозиход има няма 10. Иначе ако на година ако имаше по-малко от 20, все едно нищо не се е случило.  :lol:  :lol:

Сега за тия който ще вземат женски пък после щели да развъждат, те просто ще искат да въдят!!! Смяташ ли че те ще допримесът с нещо за породата? Има хора и хора, едините разбират, другите правят каквото си искат. По важни са тия който имат мерак да работят, на тях обръщайте внимание и им помагайте, кварталните са се доказали че те "знят по-добре", само загуба на на време.

[m_dyakova]

видя че смисъл няма и написа книга накрая  ;)

:lol: Добра идея!  KSS-thumbup Само дето на мен писането не ми се удава...  ;)  :D

Има хора и хора, едините разбират, другите правят каквото си искат. По важни са тия който имат мерак да работят, на тях обръщайте внимание и им помагайте, кварталните са се доказали че те "знят по-добре", само загуба на на време.

:KSS-cheers:

[Face]

е то доста образно, почти 10 години я писа :) :rolleyes:  но пък направи нещо много хубаво. :KSS-dance:  

[Vabank]

Много, много сложно е и чак се чудя откъде да започна и как да се самообоснова...
Именно защото мъжкото куче може да запложда далеч по-често и да остави повече потомство, то ЗАДЪЛЖЕНИЕ на собствениците му е да не допускат тези потомства да се родят извън клуба, в който членуват.
С други думи, първата реакция на собственика на мъжки при запитване за заплождане трябва да е: Има клуб за породата, станете член. Има изисквания, кучката ви трябва да ги изпълни. Тези изисквания - т.е. оценката на това животно - доказват, че то е булмастиф и става за разплод. Заплождане извън клуба? Що за идиотизъм е от страна на някого да допусне появата на кучета без никакви документи :mad , ако неговото животно има такива?
С други думи, чрез извършването на извънклубна връзка, собственикът на едно мъжко куче, независимо от качеството му, автоматично прави голяма БЕЛЯ за породата. Това клубът не бива да толерира. Как си го решава сам. Абсурдно е обаче собствениците на женска, от чието кучило ще изкарат примерно 3-4000 лв., да си спестят там 40-50 лв. за членски внос и оценка на животното... Ако клубът е съгласен да допусне това, то нека ако ще собственикът на мъжкия покрие разноските и регистрира кучилото, все тая. Важното е малките да получат мястото си в ПК-то на клуба или в регистъра и да "тръгнат" от някъде с произхода си.
Всичко останало е... прах по водата. Слама по вятъра.